Да ви кажа честно, не вярвам много в теориите за това, че има сухи и цветни науки, скучни и интересни. Мисля си, че всичко зависи от начина, по който ти се представя едно знание, а защо не и от личната харизма на преподавателя. Това като че ли в най-голяма степен важи за уроците по математика, а и за преподавателите. Те като че ли в най-голяма степен трябва да полагат усилия така да разчупят поднасянето на скучния на пръв поглед учебен материал, да го превърнат в игра и забавление, че да не гледат учениците на часовете като на бреме, нещо задължително, без което няма как да минем. Сигурен съм, че методологическата наука в областта е изписала много страници за това какви точно методики да се използват в процеса на обучение и на подготовка за изпит по математика, че да бъде то по-ефективно. Както обаче съм сигурен, че там не пише най-важното – как учителят да превърне предмета в удоволствие. Защото, да не се лъжем, няма високи и трайни резултати в която и да е област на науката, когато гледаш на нея като на неприятно и скучно задължение. Затова си мисля, че съвременният учител трябва да се придържа не толкова към методологическите постулати, а сам да търси начини да оцвети и разнообрази часовете си, да ги съобрази със спецификата и интересите на учениците, с които работи. Както и си мисля, че резултатите на матурите по математика са тест не толкова за възможностите на учениците, колкото за положените от учителите усилия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар